Аз съм уморен.
Аз съм сломен.
Съсипан съм,
като река течаща
безмълвно през нощта.
Ако кажеш: „Върви си!“ – ще си ида.
Ако кажеш: „Остани“ – ще остана.
Ако кажеш: „Върви си“,
ще си отида като есените птици
и никога няма да се върна.
Ще взема със себе си
само това, което си ми дала.
Ще забравя преживяното с теб…
И хубавото, дори и лошото.
Небе, звезди, луна … същата тъга.
Нищо не се е променило.
Ще си тръгна с проливният дъжд,
знаейки, че това е моята не изпята песен.
Просто един пожълтял стар сценарий.
Знай, че имала един странник,
които възприема живота съвсем различно.
Нищо не е неизменно,
освен смъртта.
Аз съм тъжен,
самотен
и нещастен.
Много нещастен.

Advertisements