Първо стихове редяхме.
После стиховете ни,
се превърнаха в красиви слова.
И говорейки си за любов с теб,
в словата ни припламна любовта.
Първо бяхме само „ти и аз”,
после „ти и аз” се смяхме в НИЕ.
Мечтите ни угасваха без плач на дете.
И песните ни тъжни бяха.
Живота ни осиротя, без детска песен,
а аз в сърцето си отгледах нероденото дете,
но теб все те нямаше.
А то с всяка една изминала нощ,
горко плачеше за мама,
тъжно и неутешимо.

Advertisements