Покварявала ли те е обич? Обич, която те изгаря? Такава, която стотици пъти с коварните си малки пръсти обхваща сърцето ти, стиска го силно и го изтръгва хиляди пъти в минута и усещаш сякаш се забиват игли в и без това изстрадалото ти сърце. Обич, която раздира душата ти, къса я парче по парче и колкото и да се опитваш да ги събереш разбираш, че е безсмислено и не можеш. Но не е само това, взима ума ти, прокрадва се в мислите ти и не измъчва ден и нощ и в трезво и в пияно състояние. Влиза в мислите ти и не иска да си тръгва, прокрадва се в съзнанието ти и започва да те обърква. Раздираща обич, която взима и сънят ти, прокрадва се в сънищата ти коварно и започва да те изкушава и обърква, разтърсва целият ти свят и няма капка милост дори. Раздира те и те съсипва взима ти всичко това коварно зло и в същото време тази обич е твоят стимул, да продължиш напред, да се събудиш от този сън и да искаш още от него, да желаеш всеки ден тези пробождания в сърцето, обич която не ти дава да сложиш точка, нямаш време да слагаш  точки, едно безкрайно изречение, нямаш време за излишни подробности, а само за страст … изгаряща страст, за сълзи от страст, за нуждата от тази болезнена любов, знаеш, че имаш нужда от нея, защо иначе си загубен , загубен в бездънна пропаст… обич, която те убива и съживява, прокълната нежност… съсипва душата ти, пречупва те, най-греховното желание събужда в теб. Такава обич покварявала ли те е?

Advertisements