Няма поезия вече,
в душата ми е дълга есен,
а сърцето ми копнее за пролетта,
за цъфналите цветя.
Не мога да ти простя,
защото аз те обичах,
като сладък блян,
обичах те като болка в душата си,
като гласът на сърцето си.
Обичах те, за да бъде песента на птиците различна,
обичах те , за да бъде усмивката
на детето ни различна,
обичах те с надежда,
обичах те, за да има любов,
за да те има теб.
Обичах те повече от себе си дори,
за това не мога да простя,
ти най-много си ме наранявал.
Ти си моят сиротен стих.
Ти си моят ненаписан роман.
Ти си част от мен,
а пък аз без да се замисля
бях готова да умра
с песен на уста за теб.

 

ааа3

Advertisements